Енстатитът е минерал от класа на силикатите. Етимологично името му се свързва с гръцката дума “enstates“ (“съпротивляващ се“) и загатва за неговата огнеупорност. В някои случаи той е част от минералния състав на камъка, известен като лапис лазули. Тъмнокафявата или зеленикавокафявата разновидност на този минерал е известна като бронзит. Образци от този минерал (заедно с оливин) са открити в някои каменни и железни метеорити под формата на малки сферични обрезувания. Той е сред малкото минерали, чиято кристална форма се среща извън пределите на Слънчевата система.

Енстатититът се среща в бял, сивкав, жълтеникавозелен, кафявозеленикав, сивозеленикав, маслиненозелен и кафяв цвят. В някои негови минерални образци се срещат тънки безцветни участъци. За енстатитът е характерно срастване; единични и изолирани кристали са рядко срещани.

В най-чистата си форма енстатитът е безцветен и прозрачен. Цветовете на кристалите му варират в зависимост от наличието на различни микропримеси. Смарагдовозеленият и тъмнозеленият цвят е резултат от голямо наличие на хром, а включения от желязо например са причина за зеленикавокафяво оцветяване на енстатита. На железни примеси се дължат още непрозрачността и тъмните цветове при енстатитните кристали. Включения от железен оксид придават на този минерал бронзов цвят и леко метален блясък.

Кристалите на енстатита са прозрачни или непрозрачни, със стъклен или перлен блясък. Те са с характерна призматична структура (обикновено влакнести или масивни) и в повечето случаи с размери до 40 см.

Този силикатен минерал е крехък и с добра цепителност. Енстатитните кристали са с относителна твърдост 5.5 по скалата на Моос. Енстатитът демонстрира оптическата характеристика, наречена плеохроизъм. При зелените енстатити промяна в ъгъла на наблюдение води до промяна на техния цвят в жълтеникавозелено. При кафявите образци пък се наблюдава трицветност: розовочервени, кафяви и жълтозеленикави тонове.

За този минерал не е характерна луминисценция. При някои сивозеленикави енстатити се наблюдават ефектите “астеризъм“ (най-често “звезда“ с 4 лъча) и отражение на светлината (заради игловидни включения), известно като “котешко око“. Находища на енстатит има в Австрия (класически бронзит), Франция, Германия, Чехия, Норвегия, САЩ, Канада, Бразилия, Танзания, Шри Ланка, Индия и др.

Енстатитът е често срещан в природата минерал, но негови прозрачни образци, подходящи за ювелирна обработка, са рядкост.  За целите на бижутерията някои негови чисти и прозрачни образци се фасетират, но това е рядкост зарази призматичното му разцепване. Най-често енстатитът се обработва като кабошон, за да се проявят най-силно ефектите “астеризъм“ “котешко око“. Често се използва и като мъниста.

Като второстепенен скъпоценен камък се използва минералът бронзит. След полиране тази разновидност на енстатита придобива стъклен блясък и проявява оптичните ефекти “астеризъм“ и “котешко око“. На бижутерийния пазар е популярен и смарагдовозеленият на цвят енстатит (известен още като хром-енстатит ), който се обработва като скъпоценен камък. Енстатитът се използва и като материал за декоративни резби.

Вярва се, че енстатитът е минерал, който балансира вътрешната енергия, прогонва страховете и подобрява настроението.

Някои астролози препоръчват този камък на хората от зодиакалния знак Овен.