Кехлибарът (известен още като янтар) е скъпоценен камък с органичен произход. Той представлява вкаменена смола от иглолистни дървета и образуването му отнема милиони години. Органичната дървесна смола, която не е напълно втвърдена, е известна под името копал.

Кехлибарът е смолиста вкаменелост с аморфна структура без наличие на кристали и при него няма оптични ефекти. Любопитно е, че в структурата му може да има включвания с органичен произход – древни растителни и животински остатъци, а прозрачната му разновидност с цели насекоми е ценна находка за колекционерите.

Кехлибарът е обикновено жълт, оранжев и златистокафяв до червен и цветът му е неравномерно разпределен, а относителната му твърдост е ниска и не достига повече от 2.5 по скалата на Моос. Особено интересен и ценен е доминиканският, който притежава рядката способност да флуоресцира и придобива син цвят.

Красивата органична смола е позната с много имена. Персийската дума за кехлибар е “кахруба“ и отразява способността му в настърган вид да привлича сламки. Немците го наричали “bernstein“, което в превод означава “камък за горене“ или “горящ камък“, тъй като в миналото е използван от тях за горене подобно на тамян.

Някои видове кехлибар са изкопаеми, а други, носени от водни течения, са изхвърляни на морските брегове (Бреговете на Балтийско море са едни от най-древните и големи източници на кехлибар, който се нарича още сукцинит). Основните находища на органичната смола днес се намират в Калининградска област. Балтийският кехлибар е известен още като сукцинит. Кехлибар се добива и в Румъния (известен като румънит), Сицилия (наричан симетит), Мианмар (т. нар. бирмит), Доминиканската Република , Канада и др.

Кехлибарът е един от малкото скъпоценни камъни, които притежават свойството да се наелектризират при триене и съответно да привличат фини частици.

Той е един от най-древните скъпоценни камъни, използван за украшение от човека - той е познаван и ценен още от етруските, финикийците, древните гърци и римляни.

Кехлибарът е наричан “дар от слънцето“ и в миналото е носен като амулет с мистични сили, даряващ здраве и щастие.

В наши дни само една сравнително малка част от световния добив на кехлибар се използва за ювелирен материал; той намира основно приложение за технически цели – като източник за производство на янтарна киселина, за електроизолация и др.

Кехлибарът е високо ценен материал при производството на уникални парфюми с екзотичен мирис. Той си остава един от най-привлекателните и ценни органични скъпоценни камъни.

Най-прочутото ювелирно произведение и досега си остава т. нар. “Кехлибарена стая“. Подаръкът, направен на руския цар Петър Велики от пруския крал Фридрих Вилхелм, представлява множество пана, изработени от кехлибар и украсени със злато. Изчезналият по времето на Втората световна война шедьовър не е открит и досега.

Освен като част от бижута той се използва и с декоративни цели – за украшение на купи, чаши, кутии, дръжки на чадъри. Кехлибарът е материал, особено популярен за направа на броеници. Според специалисти един от начините за проверка на автентичността на органичния скъпоценен камък се състои в потапянето на тествания образец в наситен разтвор на сол, при което истинския кехлибар плува на повърхността, докато имитациите потъват.

Освен с топлия си блясък, красота и нежност при допир, кехлибарът е привличал хората през вековете и със своите лечебни качества. Златистата смолиста вкаменелост се счита от някои култури за едва ли не универсално лекарство, което помага при всякакви заболявания. Използва се за стомашни болести, подобряване обмяната на веществата, при кожни заболявания.