Ларимарът е сравнително отскоро познат силикатен минерал (открит от Мигел Мендес през 1974 г.) от групата на пектолита, в чийто състав влизат микропримеси на манган и кобалт. Етимологията на названието се свързва с името на дъщерята на неговия откривател - Лариса и испанската дума за море – mar.

Той е непрозрачен минерал с цветове, които могат да бъдат бял със сини петна, светлосин (наподобяващ този на карибските води) на бели петна, тъмносин (вулканичносин) и зелен. Синьото оцветяване се дължи на микропримеси от мед.

Срещат се и екземпляри с оцветяване в червено, което се дължи на наличието на микропримеси от желязо. Ларимарът е минерал с тригонална структура и сравнително крехък – с относителна твърдост между 4.5 и 5 по скалата на Моос. Кристалите му могат да бъдат плосковидни или с иглеста форма.

Той е минерал с вулканичен произход, който се среща като част от скални маси с различен минерален състав, в който преобладава пектолита. При него има оцветявания от наличие на мед, което го отличава от другите разновидности на пектолита.

При ларимарът не се наблюдават оптични ефекти. Находища на този изключително рядък, красив и екзотичен скъпоценен камък има само в Доминиканската република.

Наричан е още “камък на Карибите“ ,“карибски тюркоаз“ а също и “камък от Атлантида“, тъй като се вярва, че е открит в град, който е бил част от изгубеният едноименен континет. Ларимарът е минерал, за който се твърди, че със своя син цвят успокоява темперамента, прогонва страховете и облекчава стреса. Той се използва и като мощно средство за медитация за постигане на хармония между духа и тялото. Според някои вярвания, използван като камък за медитация, ларимарът може да бъде средство за достъп до изгубените древни знания и мъдрост на Атлантида. Твърди се още, че е камък, който улеснява директната комуникация и носи любов. Препоръчван е като като лечебно средство, което усилва имунитета и подпомага възстановяването на организма.

В бижутерията се използва като ювелирен материал, обработен като мъниста (висулки и гривни) или под формата на кабошони. Известни са случаи, при които ларимарът е объркван с по-известният син камък тюркоаз. На бижутерийният пазар най-високо ценени са образците с наситени сини тонове, а най-слабо търсени - оцветените в бяло. Характерно за ларимарът е, че сините образци избледняват, когато са изложени продължително време на пряка слънчева светлина. Тъй като е сравнително мек камък, следва да се пази и от одраскване. Поради своята мека и крехка структура ларимарът се обработва сравнително лесно и се използва като декоративен материал за направа на чаши, вази и др. предмети.