Химическото наименование на този широко разпространен минерал е циркониев силикат. Названието на този полускъпоценен камък е с персийски произход (от думата zargun, която в превод означава "златист камък"). В зависимост от примесите си цирконът се среща в различна цветова тоналност: безцветен (блестящ като диаманта, поради което се ползва като негова имитация ), жълт, зелен, червен, кафяв, черен и др. Условно може да се раздели на две основни групи: хиацинт (минерал с нюанси в червено, кафяво, оранжево) и циркон в по-светли, жълти тонове (жаргон). Минералът, обагрен в красиви червено-кафяви и жълто-червени оттенъци, известен още като хиацинт, намира широко приложение при направата на изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Интересна разновидност на този камък е т.нар. старлит- син циркон, получаван след изпичане основно от хиацинт. Тъй като при този процес често се получава пукане на минералите, образците в синьо са по-редки и по-скъпи от тези в топли тонове. Безцветният естествен циркон е също много рядко срещан в природата и поради това много ценен; най-често се предлагат негови синтетични образци. Цирконът се отличава с относително висока твърдост (до 7.5 по скалата на Моос) и ярък блясък. Когато е добре обработен, този полускъпоценен камък се отличава с чудесна игра на светлината; оптичният ефект може да бъде сравним дори с блясъка на диаманта. Цирконът е бил високо ценен от древността; на него са му приписвали лечебни и магически свойства. В средновековието камъкът е бил талисман-защитник на търговците и пътешествениците. Считало се е, че хиацинтът пази собственика си от кошмари и зли сили и се е използвал в заклинания за увеливане на богатства. Индийците смятали циркона за силен източник на духовна енергия. Счита се, че хиацинтът е лечебен минерал, който стимулира чернодробните функции и е способен да пречиства изцяло човешкия организъм.

Бижута със синтетичен циркон