Скъпоценните и полускъпоценните камъни са най-често минерални материали с естествен произход, които след изрязване, фасетиране и полиране се използват в бижутерията. Към тях се отнасят и някои скали (като лапис лазули), вкаменелости (кехлибар), а също и материали с органичен произход като перли, смоли, амолит, корал, слонова кост и гагат.

Съществуват различни класификации на скъпоценни и полускъпоценни камъни. В древността, главно в зависимост от своята рядкост и физическите си характеристики, камъните са се разделяли на скъпоценни и полускъпоценни.

Според друга традиционна класификация камъните се делят на скъпоценни и декоративни. Към първите се отнасят висококачествени прозрачни цветни образци, като рубин, смарагд и др. Декоративните включват непрозрачни цветни камъни (за скулптури, облицовки, мозайки и различни декоративни предмети). В тази група се отнасят кехлибар, яспис, опализирано дърво, гагат, селенит, флуорит, цветен мрамор, нефрит, малахит, обикновен опал, планински кристал, авантюринов кварцит и др.

Скъпоценните камъни могат да бъдат класифицирани и по химичен състав, например самородни (диамант), сулфиди (пирит), нитрати и карбонати (азурит, малахит), халогениди (флуорит), оксиди и хидрооксиди (авантюрин, аметист, александрит), силикати (аксинит, аквамарин, демантоид и др.), скали и минерални агрегати (алабастър, обсидиан, яспис), органогенни и неминерални материали (кехлибар,перли, гагат, корали) и др.

Съществува и класификация, според която камъните се разделят на следните групи: скъпоценни, полускъпоценни, декоративни скали , органични и синтетични. Сред множеството материали с минерален произход за бижутерийни цели се използват около сто. Съобразени по рядкост и качество, най-важни и скъпи са (безцветен) диамант, рубин (розов корунд), сапфир (син корунд) и смарагд (зелен берил). Други по-известни и ценни камъни са: оливин, опал, жадеит, фелдшпат, нефрит, аквамарин (син берил), хризоберил (котешко око), циркон, турмалин, тюркоаз, гранат, хризолит, шпинел и др.

Скъпоценните камъни могат да бъдат класифицирани още по цвят, твърдост и други физически и оптически характеристики(астеризъм, иридесценция, опалесценция и др. ). Групирането по твърдост се извършва най-често по известната скала на Моос, като в челото на класацията са посочените по –горе четири първокласни скъпоценни камъни.

В бижутерията се използват както естествени, така и синтетични камъни. Последните имат по-равномерно оцветяване и обикновено са доста по-евтини.

Според някои твърдения в известен смисъл класифицирането на камъните като скъпоценни и полускъпоценни може да бъде подвеждащо. Съществуват случаи, когато камъни, условно наречени полускъпоценни, могат да бъдат далеч по-екзотични, интересни и скъпи от някои скъпоценни. Това може да зависи от моментната мода и традиционния интерес към някои камъни в определени страни. Известна е например пословичната, датираща от дълбока древност страст към нефрита в Китай.

Предпочитанието към един или друг камък може да е просто въпрос на индивидуална преценка и вкус. Известно е, че могъщият и баснословно богат цар Соломон е носел пръстен, украсен с лапис лазули, а не с диамант или рубин например. Ценността на един камък може да зависи и от възприемането му за неговата роля като религиозен символ, доколко той притежава чудотворни или целебни свойства и други критерии.