Тюркоазът е минерал, който по химичен състав е алуминиев фосфат. Прието е да се смята, че произходът на името му се свързва със старофренската дума “turqueise“ – турски (камък). Вероятно е наречен така поради това, че в миналото търговските пътища, по които е достигал до Европа от персийски находища, са минавали основно през Турция. Тюркоазът е полускъпоценен камък с цветови нюанси, предимно свързани със синия цвят. Срещат се минерални образци в небесносиньо, синьозелено, както и в зелено и дори (макар и много рядко) в бели и кремавобели тонове. Той е непрозрачен минерал, без оптични ефекти и с относителна твърдост, която е между 5 и 6 по скалата на Моос.

Находища за добив на тюркоаз има в Азия - Иран, Казахстан, както и в Китай, САЩ, Чили, Австралия и др.

Тюркоазът е бил високо почитан от множество култури в продължение на хиляди години и е използван за украшения от най-дълбока древност. Тюркоазени мъниста, датиращи от 5000 пр. н.е., са били открити в земите на днешен Ирак. Известно е също, че с него са украсени едни от най-старите накити, открити в древноегипетски гробници, датиращи отпреди 3 000 г. пр.н.е. (освен с други видове скъпоценни камъни погребалната маска на египетския фараон Тутанкамон е инкрустирана и с тюркоаз). Древните египтяни наричали тюркоаза "mefkat", което означава "радост" и "наслада".

Той е бил високо ценен и сред древните народи на перси, китайци, ацтеките и северноамериканските индианци; използван е като част от традиционни тибетски, китайски и монголски украшения.

Тюркоазът е минерал, свързан с поверия, които му приписват магически свойства и сили. Той е използван като свещен камък, символ на мъдрост, в религиозни церемонии, както и за предсказания от иниданските шамани. Носен е и като талисман от войните, тъй като се е вярвало че притежава способности за защита.

Използвал се е за направа на амулети за предпазване от нещастия и зли магии.

В някои азиатски култури е носен при брачни церемонии за щастлив и хармоничен брачен живот.

Като камък с лечебни свойства е препоръчван като средство за противоотрова, срещу главоболие, за тонизиране и общо укрепване на тялото.

На този минерал липсват блясъка на известни скъпоценни камъни с прозрачни кристали като рубина и сапфира например. За сметка на това той привлича и очарова с хилядолетната си история, обвеяна с множество легенди и поверия, както и с уникалните си и незабравими цветове.

Най – високо ценен е синият тюркоаз, добиван от находищата в Иран.

Тюркоазът се използва с ювелирни цели в съчетание с благородни метали като сребро и злато. Този полускъпоценен камък често се обработва под формата на кабошони или мъниста.

Характерно за този минерал е, че цветът му избледнява поради дехидратиране, когато е изложен продължително време на пряка слънчева светлина. По тази причина се препоръчва бижута с тюркоаз да не се носят на плаж, а съхраняването им да става на тъмно място.

Освен към естествена светлина, тюркоазът променя цвета си под въздействие на различни видове химикали, като разтворители, парфюми, лосиони и други козметични продукти. За почистване на тюркоазени украшения не са подходящи и повечето препарати за почистване на бижута. Тюркоазът често се подлага на обработка със специали изкуствени смоли, за да се подобри неговата устойчивост на надраскване и от проникване на пот, към която е също податлив. Използват се различни видове обработка и за промяна на цвета.

Освен в бижутерията тюркоазът е популярен минерал, чкойто намира приложение и като камък с декоративни цели - още в древността ацтеките са украсявали с него церемониални предмети като маски и щитове. Като популярен и ценен камък тюркоазът е често имитиран, обикновено от боядисани образци от по - евтините естествени камъни хаулит и магнезит.

Тюркоазът е камъкът на родените през декември. Той е камък, препоръчван на родените под зодиакалния знак “Стрелец“.

Според някои традиции бижута с тюркоаз се подаряват на единадесетата годишнина от сватбата.